Постинг
01.09.2010 14:24 -
Светлина
Автор: zany
Категория: Изкуство
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2010 13:32
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 18.09.2010 13:32
Непрогледна тъма.Размазани цветове.
Животът писука, цвърчи, ромоли, крещи около мен.
Недостижими светове.
Нов ден.
Галя с ръце.
Да си представя опитвам.
Да си представя твоето лице..
Всички съмнения отритвам.
Сляп съм, но не ми трябва зрение.
Единствено за теб мечтая.
Да бъда покрай теб, като воин потънал в бдение.
Да ти казвам отново и отново какви чуства питая.
Някога бях пълен с гняв.
Несправедлива бе към мен съдбата.
Бях побеснял вълкодав.
Дорде не стиснах на тебе ръката.
Осъзнах, че на този свят има по-важни неща от очите.
Че те има теб.
Изсуши ми ти сълзите,
защото за теб аз бях твоят Феб*.
Радвам се за всеки ден.
Не обръщам внимание на хората.
Защото ти си, тук в мен.
А това е достатъчно да прогони умората.
Уморил се бях.
Уморих се от всичкото съжаление.
Да бъда съжаляван,
че нямам зрение.
Исках само да бъда равен с равни,
да бъда ценен аз, не очите,
да не преминват дните бавни,
да не минвам покрай вас и вие да мълчите.
Малко ни е нужно да видим,
малко ни е нужно да разберем,
малко ни е нужно да обидим,
малко ни е нужно да се спрем.
Нужен ни е само един човек да ни каже, че ни бива,
че в неговите очи ние не сме просто един недъг.
и всеки глупав предрасъдък, който ни убива,
изчезва всичко, колелото на живото описва своят кръг.
Намерих тебе.
Намерих себе си.
Ти ми даде твоите очи,
друго не ми е нужно,
тъмата около мен вече не бучи...
*Феб - Аполон
Животът писука, цвърчи, ромоли, крещи около мен.
Недостижими светове.
Нов ден.
Галя с ръце.
Да си представя опитвам.
Да си представя твоето лице..
Всички съмнения отритвам.
Сляп съм, но не ми трябва зрение.
Единствено за теб мечтая.
Да бъда покрай теб, като воин потънал в бдение.
Да ти казвам отново и отново какви чуства питая.
Някога бях пълен с гняв.
Несправедлива бе към мен съдбата.
Бях побеснял вълкодав.
Дорде не стиснах на тебе ръката.
Осъзнах, че на този свят има по-важни неща от очите.
Че те има теб.
Изсуши ми ти сълзите,
защото за теб аз бях твоят Феб*.
Радвам се за всеки ден.
Не обръщам внимание на хората.
Защото ти си, тук в мен.
А това е достатъчно да прогони умората.
Уморил се бях.
Уморих се от всичкото съжаление.
Да бъда съжаляван,
че нямам зрение.
Исках само да бъда равен с равни,
да бъда ценен аз, не очите,
да не преминват дните бавни,
да не минвам покрай вас и вие да мълчите.
Малко ни е нужно да видим,
малко ни е нужно да разберем,
малко ни е нужно да обидим,
малко ни е нужно да се спрем.
Нужен ни е само един човек да ни каже, че ни бива,
че в неговите очи ние не сме просто един недъг.
и всеки глупав предрасъдък, който ни убива,
изчезва всичко, колелото на живото описва своят кръг.
Намерих тебе.
Намерих себе си.
Ти ми даде твоите очи,
друго не ми е нужно,
тъмата около мен вече не бучи...
*Феб - Аполон
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
