Събужда се светът тъмен и бледен,
изгрява зора, огнено-червен светлик,
обагрен е кръгозорът необятен и беден,
протяжно започва поредният миг.

Ден като ден - нов, ала същевременно стар и познат,
приказка древна, разказвана в безброй сезони,
епопея безкрайна, за мир и рат *,
извечните вечни закони.

И ето, отново, разтваря се, като съскаща усойница,заводският портал,
влива се в него нова разноцветна маса,
изсвирва звънец, затваря се студеният,ръждясал метал,
ще бъдат трудни и дълги следващите няколко часа.

Бучи трансформатор  гъгниво,
свистят парните преси,задавено  тракат мотори,
пепелява мъгла е оцветила всичко в сиво,
сглобяват се на олющените маси нови оръжейни затвори.

Киселина хвърля отражение омайно, миражно,
измерват се на магазинни везни противотанкови гранати,
тече мигът работен протяжно,
търкулнал се като някакви си... Някакви домати.

 Работи всеки ритмично,
нищожен робот в нищо,нищожно,
студеният въздух нашепва нещо цинично,
няма нищо невъзможно.

Обледена, бездушна стомана,
механизъм, измайсторен от мъртвец,
 чака стаено, с неприкрита хищна закана,
балада от мъртъв певец.

Завод циментов огромен...
Завод, изпечен циник...
Завод, ненужен спомен.
Завод на поредния миг.

 
 Рат* - война