Постинг
26.09.2010 15:30 -
Снежният крал (по Ханс Кристиан Андерсен)
Кукумявка наддава грак,
дърво люлее обрулени клони,
бавно и внезапно се спуща мрак,
вятър подритва лист с мъртви закони.
Надвиснал е облак от олово,
пада замръзнал кристал,
зарива, успива, нищо ново,
прорязва животът цял.
Строшено, дяволско огледало,
поразило милиони очи,
светът сив, студен създало,
фъртуната люта, фучи.
Изгрява северно сияние,
бодили, отрупани със снег,
гробовно, мъртвешко мълчание,
палач мек.
Издига се приказен замък,
стени, огради, портик един,
прекрасен, студен като камък,
дете пред него, дъхът му излиза като дим.
Още малко и ще влезе,
ще отиде при снежният крал,
не ще нивга излезе...
Ще настане за него вечна доба, ще помръкне една звезда във всемира,
ще заспи в сън вечен, хладък и топъл,
ще реди огледалото на вампира,
ще замре последният вопъл.
Ще стане езически жрец, чародей с опръскана с кръв роба,
ще принесе своето сърце,
на демона с нестихваща злоба.
Аз съм този хлапак,
забравил златокосата Герда,
забравил летният злак,
забравил добротата ведра.
Нужна ми е една сълза,
стъклото студено да отмие,
нужно ми е доброто,
това дето съм аз да се открие.
дърво люлее обрулени клони,
бавно и внезапно се спуща мрак,
вятър подритва лист с мъртви закони.
Надвиснал е облак от олово,
пада замръзнал кристал,
зарива, успива, нищо ново,
прорязва животът цял.
Строшено, дяволско огледало,
поразило милиони очи,
светът сив, студен създало,
фъртуната люта, фучи.
Изгрява северно сияние,
бодили, отрупани със снег,
гробовно, мъртвешко мълчание,
палач мек.
Издига се приказен замък,
стени, огради, портик един,
прекрасен, студен като камък,
дете пред него, дъхът му излиза като дим.
Още малко и ще влезе,
ще отиде при снежният крал,
не ще нивга излезе...
Ще настане за него вечна доба, ще помръкне една звезда във всемира,
ще заспи в сън вечен, хладък и топъл,
ще реди огледалото на вампира,
ще замре последният вопъл.
Ще стане езически жрец, чародей с опръскана с кръв роба,
ще принесе своето сърце,
на демона с нестихваща злоба.
Аз съм този хлапак,
забравил златокосата Герда,
забравил летният злак,
забравил добротата ведра.
Нужна ми е една сълза,
стъклото студено да отмие,
нужно ми е доброто,
това дето съм аз да се открие.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
