Постинг
27.03.2012 10:12 -
За нея
Автор: zany
Категория: Поезия
Прочетен: 555 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2012 10:13
Прочетен: 555 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 27.03.2012 10:13
О, богинъо на моето сърце,
ти, ангел с дяволска усмивка,
когато погледна твоето лице,
съм в "тих гроб и сладка почивка".
Чиста като детски смях,
отметни само кичур коса,
за да трепнат трапчинки румени като златен прах,
бисер като роса.
Изкупващ жертвен агнец,
ти си земно неземна,
на творението венец,
поглъщаща бездна.
Или пък самодивна фея,
творение в зефир,
кръв и вино в нея,
война в мир.
Мистериозна в мистерия,
ти си сподавен стон,
необятна прерия,
неумолим закон.
Сакрална като сълза,
звънък смях,
най - ярка в небосклона звезда,
първороден грях.
Побеждаваща пролет,
цъфнал люляков цвят,
птица в полет,
завоювала целия свят.
Лъч слънчев, прогонващ всяка тъма,
звук мелодичен, нарушаващ мълчание,
дом в дома,
мечта в мечтание.
Но далечна като кралица снежна,
нежна и силна като алпийско цвете,
ти причиняваш болка безнадежна,
ти, жена в дете.
Но как ли бих те укорил, мой несподелен романс,
ти, хилядодумна поема,
забързан, бавен каданс.
Как бих искал да ти кажа: "Моя любов".
Да те погледна в очите,
потъвайки в роман нов,
да ти подаря остатъка ми от дните.
Бих ти написал несекващ стих.
Но всичко за теб е шаблон.
Ти, "вихър лих".
Мой сподавен стон.
ти, ангел с дяволска усмивка,
когато погледна твоето лице,
съм в "тих гроб и сладка почивка".
Чиста като детски смях,
отметни само кичур коса,
за да трепнат трапчинки румени като златен прах,
бисер като роса.
Изкупващ жертвен агнец,
ти си земно неземна,
на творението венец,
поглъщаща бездна.
Или пък самодивна фея,
творение в зефир,
кръв и вино в нея,
война в мир.
Мистериозна в мистерия,
ти си сподавен стон,
необятна прерия,
неумолим закон.
Сакрална като сълза,
звънък смях,
най - ярка в небосклона звезда,
първороден грях.
Побеждаваща пролет,
цъфнал люляков цвят,
птица в полет,
завоювала целия свят.
Лъч слънчев, прогонващ всяка тъма,
звук мелодичен, нарушаващ мълчание,
дом в дома,
мечта в мечтание.
Но далечна като кралица снежна,
нежна и силна като алпийско цвете,
ти причиняваш болка безнадежна,
ти, жена в дете.
Но как ли бих те укорил, мой несподелен романс,
ти, хилядодумна поема,
забързан, бавен каданс.
Как бих искал да ти кажа: "Моя любов".
Да те погледна в очите,
потъвайки в роман нов,
да ти подаря остатъка ми от дните.
Бих ти написал несекващ стих.
Но всичко за теб е шаблон.
Ти, "вихър лих".
Мой сподавен стон.
Вълнообразно
Облак си - поредното тъжно мое стихотвор...
... целият свят е публичен дом...
Парите ни се изпариха...
... целият свят е публичен дом...
Парите ни се изпариха...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене