Постинг
06.07.2012 10:00 -
В памет на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Автор: zany
Категория: Изкуство
Прочетен: 1043 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2012 13:55
Прочетен: 1043 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.08.2012 13:55
На този ден Хаджи Димитър и Стефан Караджа заедно с 125 или 128 души навлизат в Бълария.
Поклон пред падналите герои,
Българийо, на колене пред чадата твои,
майко, зарад твойта гръд
те тръгнаха да мрат.
Наричаха ги тогава нехранимайковци, чапкъни, голтаци,
да, те,най-храбрите български юнаци,
що дадоха всичко що имаха - своя живот,
за бащина стряха, за своя народ.
Знаеха те, че ще отидат на страшно всъждение,
отиват на своето, безстрашно заколение,
но носеха светия байрак със словата,
що държал бе не един юнак на сърцата.
"Да съм син на моя народ",
думаха те и гордо крачеха към своя ешафод,
а там, на това въже,
бяха увисвали най-достойните мъже.
По - добре смърт от позор,
за да гледа поколението що иде с горд взор,
че "гяури" презряни,
за "правда и свобода" бидоха заклани.
И там над долища екливи,
там, сред мъглите сиви,
четници, юнаци,
изправиха се срещу хиляди читаци.
"Ни крачка назад.
Това ще е нашият последен рат.
За Болгария ще мрем.
Още един мъртъв тиранин барем!".
И огласян бе Балканът от български лев,
трепереха ордите от неговия рев,
защото знаеха, че той се не вдава,
защото зад него седи хилядолетна слава.
А там, где българска кръв се пролива,
там, где българин загива,
това е храм,
на озаряван от вечния плам.
"Да бъдем слуги на своя народ!"
И дадоха началото на нов възход.
Ново време,
край на окованото бреме.
И ако всеки е като тях готов,
да се озове на отечествения зов,
България ще е жива,
защото няма родина без теб.
Поклон пред падналите герои,
Българийо, на колене пред чадата твои,
майко, зарад твойта гръд
те тръгнаха да мрат.
Наричаха ги тогава нехранимайковци, чапкъни, голтаци,
да, те,най-храбрите български юнаци,
що дадоха всичко що имаха - своя живот,
за бащина стряха, за своя народ.
Знаеха те, че ще отидат на страшно всъждение,
отиват на своето, безстрашно заколение,
но носеха светия байрак със словата,
що държал бе не един юнак на сърцата.
"Да съм син на моя народ",
думаха те и гордо крачеха към своя ешафод,
а там, на това въже,
бяха увисвали най-достойните мъже.
По - добре смърт от позор,
за да гледа поколението що иде с горд взор,
че "гяури" презряни,
за "правда и свобода" бидоха заклани.
И там над долища екливи,
там, сред мъглите сиви,
четници, юнаци,
изправиха се срещу хиляди читаци.
"Ни крачка назад.
Това ще е нашият последен рат.
За Болгария ще мрем.
Още един мъртъв тиранин барем!".
И огласян бе Балканът от български лев,
трепереха ордите от неговия рев,
защото знаеха, че той се не вдава,
защото зад него седи хилядолетна слава.
А там, где българска кръв се пролива,
там, где българин загива,
това е храм,
на озаряван от вечния плам.
"Да бъдем слуги на своя народ!"
И дадоха началото на нов възход.
Ново време,
край на окованото бреме.
И ако всеки е като тях готов,
да се озове на отечествения зов,
България ще е жива,
защото няма родина без теб.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ТОДОР ЧОБАНОВ-ЗАМ. МИН...
Вторият малшанс на българското националн...
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Вторият малшанс на българското националн...
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Няма коментари
Търсене
